Волен Вашев – Product Manager at AMPECO; възпитаник на Стопанския факултет, бакалавър ,,Стопанско управление“, магистър ,, Business Administration – strategic management“
- Какви са първите ти спомени от влизането в Стопанския факултет – какъв беше „вайбът“ тогава за теб?
Когато влизах в Стопански факултет понятието “вайб” въобще не съществуваше като концепция. За сметка на това имаше много енергия и желание да се учим, да пробваме, да обиколим света, и да пробием в една новоразвиваща се икономика, където тепърва се говореше, тепърва се налагаха практиките от учебниците и бизнес списанията.
- Как Business Club се появи в студентския ти път и какво те привлече към него в самото начало?
Първата ми среща с Business Club беше още преди да вляза в Стопански факултет. Business Club беше организирал презентация на Стопански факултет в моето училище, която силно ме впечатли. Към онзи момент аз вече бях решил, че ще продължа образованието си в посока бизнес и икономика, но тази презентация наклони везните в полза на Стопански факултет. Бях силно впечатлен от енергията и желанието, с което го представяха и усетих една искреност, която ме убеди, че всички тези хвалби не са пресилени, а те вярват и са убедени в това, което говорят.
- Как за теб се променя значението на общността, когато вече не си студент, а алумни?
Докато си студент ти ежедневно общуваш със своите колеги, опознаваш ги, свикваш с тях, научаваш кои са силните им страни и как ще реагират изправени пред различните предизвикателства. А всеки един изпит, групова работа, проект, събитие си е точно това – предизвикателство, което сте борили заедно и така сте станали част от една общност. След това идват новите випуски, които се изправят пред сходни предизвикателства, които решават по сходен на вас начин и така общността се разширява без вие директно да сте общували. Да, прекият контакт е най-важен, но въпреки това през годините съм установил, колко по-лесно ми е да общувам с хората от Стопански факултет и в частност Бизнес клуб, колко по-лесно намираме общ език и успяваме да придвижим напред различни проекти и идеи.
- Според теб каква е реалната стойност на Alumni Club – отвъд събитията и формалната рамка?
Когато бях студент медиите с бизнес насоченост бяха много активни и по този повод често представяха успешните мениджъри и предприемачи като рок звезди. Точно тогава Alumni Club ни даваше възможност да се докоснем до тези добри примери сред хората завършили Стопански факултет и да разберем, че те всъщност нямат три глави, шест ръце и свръхестествени сили, а са напълно нормални хора, минали по нашия път, положили много усилия и научили много. Когато от първа ръка чуеш за битките, пред които са били изправени и решенията, които са вземали, започваш да се учиш от тях, да гледаш на собственото си развитие по по-отговорен начин и да си даваш сметка, че от теб зависи и никой нищо даром няма да ти даде. Да почерпиш опит от успели хора, които са минали по сходен на твоя път е нещо безценно, което е трудно да научиш в учебниците,
- Какви хора и връзки от университета продължават да са част от живота ти и днес?
Към днешна дата, най-близките ми контакти с хора от Стопански Факултет са точно с колегите, с които заедно сме работили по различните инициативи на Business Club и Alumni Club. Още тогава се оформи една общност от хора, на които ни беше приятно да се справяме заедно с различни задачи, но и да изкарваме свободното си време заедно. Тази връзка удържа тестовете на времето и днес, когато се видим много бързо успяваме да превключим на една вълна всякаш до вчера сме били заедно. Това са хора, от различни випуски 2-3 години преди мен и 2-3 години след мен, чието мнение знам, че мога да потърся във всеки един момент и ще получа точен и аргументиран отговор.
- Как изглежда ролята на продуктовия мениджър днес в сравнение с преди 5 години – и къде AI вече е променил правилата на играта?
Когато завършвах Стопанския факултет и навлизах в IT сферата, всъщност нямаше такова понятие като product manager. Поне в България тази роля се появи няколко години след това и търпи своята непрестанна еволюция в последните години, но вече се усеща, че навлизането на AI ще доведе до революционна промяна.
Ежедневието на продуктовият мениджър се изменя значително. Вече не е въпрос на това кой ще опише най-добре изисквания, който ще напише най-красноречив и изчерпателен текст, вземайки предвид всички аспекти на процеса. В това отношение AI моделите се справят много добре.
Когато комуникираш сравнително ясна задача на AI модела, той ще опише, разпише, разкраси и разшири решението доста добре. Нещо, което преди отнемаше дни, сега може да бъде свършено за няколко минути и няколко торби с token-и.
- Къде AI все още не е „приятелят“, който очакваме – и какви са ограниченията му в продуктова среда?
Покрай навлизането на AI подпомогнатите процеси, се вижда необходимостта от това продуктовият мениджър да се съсредоточи върху по-човешкия аспект, върху осъществяването на връзка и рапорт с клиента, върху това да разбереш какви са истинските му нужди, какви са болките му, какви са приоритетите му. Чак след това идва нуждата да измислиш решението, което от една страна ще реши проблема, а от друга е подходящо, съобразявайки контекста и посоката, в която се развива съответния продукт.
В това отношение AI има да потренира още (и го прави).
На AI можеш да гледаш като на приятел, помощник, но и като на подчинен, с когото ти трябва тясно да работиш, да насочваш. С навлизането на AI агентите, все повече се налага термина “да оркестрираш” като задаваш посоката, но и следиш за правилното изпълнение.
- Какво би посъветвал млади продуктови и проектни мениджъри, които тепърва започват да работят с AI?
Първо да помислят какво биха направили без AI модел и защо? Как би изглеждал процесът по разработка на продукта от край до край и защо е така? Необходимо е това да бъде усмислено няколко пъти, за да разберат как се случват нещата, къде са предизвикателствата, къде се случват грешките.
В средата на безкрайна информация е много изкушаващо да се потопим и да гребем с пълни шепи, но много важно е да се развива аналитичното мислене. Да научиш основни техники за анализ, подходи за събиране и обработване на данни, и вземане на решения.
Критичното мислене е нещо, което трябва да бъде развивано и поддържано, защото както AI може да ти помогне, така и може да те подхлъзне като безропотно се съгласява с теб за всичко и гали егото ти като ентусиазирано подмята: “Excellent, you are absolutely right”.
- Ако погледнем 2–3 години напред – как според теб ще изглежда работата на продуктовия мениджър?
В класическия екип (ако въобще можем да говорим за класика при нещо, което съществува от 15-20 години) за разработване на софтуерни продукти имаме взаимодействие между трите роли на продуктов мениджър, продуктов дизайнер и разработчик.
Изкуственият интелект все повече дава възможност на индивидите във всяка от тези три роли да повярват (не без основание), че могат да изпълняват функциите на другите две. Същевременно, ако може да направя аналогия с киното, навлизането на AI трансформира взаимодействието на тези три роли в посока на една добре известна ни сцена от уестърните, а именно: Мексиканска конфронтация (Mexican standoff). Това е ситуацията, когато тримата герои стоят един срещу друг с насочено оръжие създавайки безизходица.
Никоя от трите роли в екипа няма стратегия за постигане на победа, тъй като ако някой стреля първи, вероятно ще бъде застрелян от третата страна.
Затова продуктовите мениджъри трябва да развиваме палитрата си от знания и умения, за да може да предоставяме повече стойност за продукта и да заемаме по-важна роля в неговото разработване.
- А какъв съвет би дал на онези, които още се колебаят дали да се включат в общност?
Говорейки за настъпващата AI революцията, си мисля, че всъщност това, което ще различава хората от AI моделите, ще бъдат точно общностите. Въпреки, че вече си имаме първата социална мрежа за AI агенти, тепърва ще бъде от огромно значение това, какви идеи обменяш, какви идеи откриваш, и след това какви стъпки правиш, за да имаш по-добро взаимодействие с хората около теб.
Все още разликата между хората и AI агентите е това, че хората общуват и хората знаят или поне трябва да се научат, как да общуват с други хора.
Това е нещо, което не е описано, нещо което не е еднозначно, нещо, което е много специфично и е различно за всеки двама човека.
А когато станеш част от една общност, ти вече си една стъпка напред в общуването.
Ти имаш обща тема, върху която можеш да надграждаш и да действаш напред.