Петър Нефтелимов е биотехнолог, биопредприемач и обществен лидер, който превръща науката в работещ бизнес с измерим социален и екологичен ефект. Той е създател на биотехнологичния продукт „Цвете в епруветка“, екологична алтернатива на рязаните цветя, която популяризира растителните биотехнологии и насърчава осъзнатото потребление.
Той е автор на книгата „Успехът в българския ген“ и основател на медията за практическите съвети за бизнеса Neftelimov.com, чрез които разказва истории за успели и вдъхновяващи личности и популяризира практически знания за предприемачество.
Паралелно с това е кариерен консултант в социалното предприятие JAMBA, където работи с млади хора с увреждания, подпомагайки ги в изграждането на професионални умения, увереност и реализация на пазара на труда.
Част е от престижните селекции на Forbes Bulgaria „30 под 30“ и Дарик радио „40 до 40“, а през 2023 г. бешe отличен от JCI Bulgaria като един от 10-те най-изявени млади личности на България. Неговата мисия е да изгражда устойчиви бизнес модели, да подкрепя млади таланти и да показва, че отговорният бизнес може да бъде едновременно печеливш и обществено значим.
- Как би се представил днес – като предприемач, биотехнолог, автор или човек с кауза, и защо?
По образование съм биотехнолог. Науката ми даде логиката, системното мислене и разбирането как работи светът на микрониво. Благодарение на растителните биотехнологии създадох „Цвете в епруветка“, продукт, който доказва, че лабораторията може да роди не просто експеримент, а пазарна иновация с реално екологично въздействие.
Като предприемач се научих да превеждам науката на езика на пазара. Да мисля за стойност, устойчивост, мащабируемост и реално приложение. Да изграждам бранд, да поемам риск и да нося отговорност. „Цвете в епруветка“ не е просто продукт, а алтернатива на една индустрия, която генерира огромен разход на вода, площи за отглеждане и въглеродни емисии.
Като автор и позитивен журналист винаги съм вярвал, че позитивните примери дават кураж. Книгата „Успехът в българския ген“ и работата ми в медиите имат една цел, а именно да показват, че успехът е възможен, когато откриеш своята причина да се събуждаш сутрин.
Но ако трябва да избера едно определение, то е човек с кауза. За мен бизнесът, науката и комуникацията са средства. Каузата е да променям нагласи – към устойчивостта, към иновациите, към хората с увреждания и към собствените ни ограничения. Защото вярвам, че не обстоятелствата ни определят, а изборите, които правим всеки ден.
- Как следването в Стопанския факултет допълни научните ти знания и промени начина, по който гледаш на предприемачеството?
Магистратурата по бизнес администрация в Стопанския факултет беше естественото продължение на моя път като биотехнолог. Науката ме научи как да създавам продукт. Бизнесът ме научи как да го направя устойчив.
В лабораторията всичко е логика и повторяемост. Но когато създадеш иновация, тя не съществува, ако няма пазар, позициониране и финансова устойчивост. Стопанският факултет ми даде рамката, в която да мисля за стойност, а не само за решение. Започнах да гледам на предприемачеството не като на „продаване на продукт“, а като на изграждане на модел. Модел, който трябва да издържи във времето, да се мащабира и да носи реална полза.
- Кои умения или знания от обучението по бизнес администрация и предприемачество използваш най-активно днес в развитието на „Цвете в епруветка“?
Бизнес образованието ми помогна да структурирам продуктите и услугите, които предлагам, като стойностно предложение, да мисля за корпоративни клиенти, абонаментни модели, международни пазари и бранд идентичност.
Днес гледам на предприемачеството като на продължение на науката. Науката създава възможността. Бизнесът я прави достъпна за обществото.
- Имаше ли момент по време на следването си, в който си каза: „Да, искам да превръщам научните идеи в реален бизнес“?
Биотехнологиите са практическа наука. Те не съществуват, за да стоят в учебник или в лабораторен доклад. Те съществуват, за да решават реални проблеми. Още по време на следването си усещах, че не искам просто да направя научен експеримент и да го „скрия под матрака“. Исках да създавам стойност. Да оставям следа.
Когато работехме с инвитро растения и видях потенциала им да се превърнат в устойчив продукт, тогава си казах, че това не трябва да остане само в границите на лабораторията. Така се роди идеята за цъфтящи инвитро растения.
За мен преходът от научна идея към бизнес не беше рязък завой. Беше естествена еволюция. Ако създаваш нещо, което има стойност за хората и за околната среда, то логично се превръща в бизнес. Бизнесът е инструментът, чрез който една идея достига до повече хора.
И нека си го кажем честно, трябва да ядем… Не сме растения да фотосинтезираме. Ако искаш да правиш наука дългосрочно, тя трябва да бъде икономически устойчива. Иначе остава просто добра идея. Защото истинската иновация не е в лабораторията. Тя е там, където хората я използват.
- Как се роди идеята за „Цвете в епруветка“ и какво беше най-трудното при превръщането ѝ от лабораторна идея в пазарен продукт?
Идеята за „Цвете в епруветка“ се роди през януари 2020 година, когато бях студент по биотехнологии в Биологически факултет към Софийския университет и ежедневно работех с инвитро култури в катедра „Физиология на растенията“ . В един момент спрях да гледам на растенията в епруветките като на учебен материал. Видях в тях продукт. Видях решение. Така се роди идеята.
Първото предизвикателство беше научно. В лабораторната практика цъфтежът инвитро се счита за нежелан ефект и обикновено се отстранява. Ние трябваше да направим точно обратното, да накараме растението не просто да расте, а да образува пъпка и да цъфти в епруветката. Това изискваше години експерименти, оптимизация на хранителни среди, светлина, температура и огромно търпение, какъвто е случаят с розите.
Второто предизвикателство беше стерилността. В биотехнологиите една бактерия може да компрометира седмици работа. Качественият контрол е ежедневна битка .
Третото и може би най-трудно беше пазарното мислене. Хората са свикнали с букет. Даваме им епруветка. Трябваше да обясним, че растението не се „мъчи“, че не трябва да се отваря ,,за да диша‘‘, че не се полива, че живее 6+ месеца без грижи. Това означава, че предоставяме образование и повод за размисъл у хората, не просто да продаваме поредния безсмислен продукт на пазара. И до днес най-голямото ни предизвикателство е да променим мисленето.
- Какво прави „Цвете в епруветка“ устойчива и екологична алтернатива и защо това е важно за теб лично?
„Цвете в епруветка“ е устойчива алтернатива, защото променя изцяло модела на класическата цветарска индустрия. Традиционният рязан цвят изисква земеделска площ, огромни количества вода за напояване и често се транспортира със самолет, което генерира сериозни въглеродни емисии. В България над 80% от цветята са внос и пристигат по въздух. Това означава ресурс, логистика и отпадък за продукт, който живее няколко дни.
Ние произвеждаме растения в стерилна лабораторна среда, без почва, без пестициди, без ГМО и без нужда от напояване. Растението живее 6+ месеца в затворена система, без грижи, без поливане и без допълнителни ресурси. Само си извършва процесите дишане и фотосинтеза. Цъфти, прецъфтява и отново образува нови пъпки вътре в епруветката. След изчерпване на хранителната среда може да бъде пресадено в саксия, където продължава своя живот.
Това означава:
- по-малко използвана земеделска площ,
- по-малко разход на вода,
- по-малко авиотранспорт,
- по-дълъг жизнен цикъл,
- кръгов модел с възможност за повторна употреба.
За мен лично това е важно, защото вярвам, че науката трябва да подобрява качеството на живот на Земята. Исках алтернатива. Исках доказателство, че можем да мислим различно. Че можем да заменим краткотрайното с дълготрайно. Разхищението с устойчивост.
- Проектът ти получава редица награди и международно признание – коя оценка или момент ти даде най-голяма увереност, че си на прав път?
Всяко следващо признание ми дава все по-голяма увереност, че съм на прав път. Например през юни 2025 г., когато „Цвете в епруветка“ беше избран сред Топ 90 стартиращи компании на We Make Future Innovation 2025 в Болоня измежду над 1500 кандидатстващи от цял свят. Това вече не беше локално признание. Това беше глобална сцена. Когато видиш, че една идея, родена в университетска лаборатория в България, може да се конкурира с хиляди международни проекти, разбираш, че не просто правиш интересен продукт. Правиш нещо с потенциал.
Както и януари тази година, когато бях отличен в селекцията на Business Elite Awards за 30-те млади лидери под 30 години в Европа за 2025 г., заради способността ми да превръщам научни знания в устойчив бизнес с реално социално въздействие.
- Ти си основател на Neftelimov.com и журналист в Uspelite.bg – защо за теб е важно да разказваш истории за успели и вдъхновяващи хора?
Когато създадох Neftelimov.com, в началото пишех за всичко, което ме вълнува. С времето блогът на Нефтелимов се превърна в медията за практическите съвети за бизнеса. Осъзнах, че хората имат нужда не просто от теория, а от реални примери. От истории, които показват, че пътят е възможен.
Като позитивен журналист в Uspelite.bg съзнателно избрах позитивното. В България често сме заливани с негативни новини. А истината е, че има изключително много успели българи в страната и чужбина.
Позитивното ти дава криле. Когато видиш, че твой сънародник е успял, започваш да вярваш, че и ти можеш. Историите създават модели на поведение. Те нормализират успеха. Показват, че той не е случайност, а резултат от труд, смелост и постоянство.
- Книгата ти „Успехът в българския ген“ среща читателите с много различни личности – какъв общ урок откри между тях?
Когато събирах историите за „Успехът в българския ген“, очаквах да открия различни формули за успех. Различни стратегии, различни характери, различни пътища.
Ето трите общи неща между всички 49 личности в книгата:
- Никой от тях не се възприемаше като „успял“. Почти всички ми се противопоставяха, когато ги определях така. Това ми показа, че истински успелите хора не живеят с мисълта за успеха. Те живеят с мисълта за следващата стъпка и просто си вършат своята работа с отдаденост.
- Всички бяха открили своето признание. Причината, поради която се събуждат сутрин. Те влагат любов, време и собствена визия в това, което правят. Не работят просто за доход или социален статус, а защото вярват в смисъла на своята дейност.
- Всички бяха смели. Не защото не са губили, а защото не са се страхували да губят. Загубите при тях не са провал, а урок – откъдето и дойте цялото заглавие на книгата „Успехът в българския ген. 49 вдъхновяващи урока от успели българи“.
- Ти открито говориш за живота с детска церебрална парализа – как това е повлияло на начина, по който приемаш предизвикателствата и успехите?
Животът с детска церебрална парализа ми даде избор.Всеки ден имам възможност да гледам живота по два начина, на невъзможността и на възможността. И сам да избирам по кой път да мина. Това не е метафора. Това е ежедневие.
Когато имаш физически ограничение, светът често ти показва първо бариерите. Стъпала, липса на достъп, предразсъдъци, съмнения… Ако избера да се фокусирам върху тях, ще имам достатъчно аргументи да се откажа. Но ако избера да търся възможността, започвам да мисля няколко хода напред. Да предвиждам. Да планирам. Да действам стратегически.
Това ме направи по-устойчив и в предприемачеството. В бизнеса няма „гладък път“. Има откази, недоверие, липса на финансиране, трудности в мащабирането. За мен това не са изненади. Това са част от играта.
И най-важното. Животът с увреждане ми показа, че ограниченията са рамка. Въпросът е дали ще приемеш рамката като затвор или като контур, в който можеш да нарисуваш нещо свое. Аз избирам второто.
- Участието ти в инициативи като Euro Velo for All и работата ти с хора с увреждания показват силна социална мисия – откъде идва тази мотивация?
Когато живееш с увреждане, много рано разбираш как изглежда светът от позицията на човека, който трябва да се адаптира повече от останалите. Виждаш къде системата работи и къде изобщо не мисли за теб. И в един момент си задаваш въпроса, ще се оплаквам ли, или ще действам? Аз избирам второто.
Инициативи като Euro Velo for All и работата ми с хора с увреждания в JAMBA са естествено продължение на моята философия. Ако аз съм успял да изградя бизнес, да изляза на международна сцена, да създавам иновации, значи и други могат. Нужно е малко повече среда, малко повече достъп и малко повече вяра.
Вярвам, че хората с увреждания не трябва да бъдат поставяни в графата „социален случай“, а в графата „потенциал“. Социалната мисия при мен идва от усещането за отговорност. Ако имаш глас, използвай го. Ако имаш платформа, отвори я и за други. Ако си успял да преминеш през бариери, направи така, че следващият да премине по-лесно. В крайна сметка, за мен успехът няма смисъл, ако е само личен. Истинската стойност е, когато от твоя път светне пътека и за други хора.
- Какво означава за теб успехът днес – лична реализация, обществено въздействие или устойчив бизнес?
За мен думата „успех“ има много и различни измерение. Дълго време възприемах успеха основно през бизнес призмата, а именно че успешен е онзи бизнес, който в даден момент започва да работи и без теб. Успех беше и моментът, в който започнаха да ме познават и поздравяват повече хора, отколкото аз самият познавам. Когато непознати хора те спират и ти казват „познавам те“. Това е знак, че си оставил следа, че си създал нещо смислено, с което хората те свързват и помнят.
Напоследък обаче добавих още едно, много важно измерение към това разбиране. За мен успехът е правопропорционален на това докъде можеш да стигнеш, без да изпитваш вътрешен дискомфорт от действията и решенията си. Всеки от нас има лични граници – морални, етични, човешки. Те очертават зоната ни на комфорт, която е позната, сигурна и удобна. Често не предприемаме определени крачки не защото не можем, а защото ни спира вътрешният глас или страхът „какво ще кажат хората“.
Истината е, че тези бариери съществуват най-вече в собствената ни глава. Колкото повече от тях преминаваме осъзнато, толкова по-дълъг път изминаваме, натрупваме опит и растем – и като професионалисти, и като личности. Именно това усещане за развитие ме кара да се чувствам по-успешен днес, отколкото вчера.
В същото време вярвам, че тези граници имат и защитна функция. Те ни държат здраво стъпили на земята. Преминаването им трябва да става с време, опит и вътрешна готовност. Ако започнем да ги прескачаме на спринт, опиянени от успеха, рискуваме да влезем в една съвсем различна реалност, в която пътят е само надолу. Не случайно народът е казал, че човек си постига според това, докъде му стига чергата.
Днес за мен успехът е баланс между растеж и осъзнатост, между амбиция и вътрешен мир.
- Февруари стартира и нова инициатива. Разкажи повече за ,,TOP 500‘‘?
TOP 500 отговорни, зелени компании на България е национална инициатива за устойчив бизнес, иновации и социално въздействие.
Идеята ѝ е проста, но мащабна. Да събере 500 отговорни български компании, които поемат ясен публичен ангажимент за еднократна годишна финансова подкрепа Така се формира общ ресурс от средства годишно, който се инвестират директно в малка зелена или социална компания с доказан потенциал.
Защо е необходима тази инициатива? Защото в България съществува системен дефицит на работещи механизми за подкрепа на иновативния, зелен и социален бизнес. Финансирането за наука и приложни иновации е ограничено, европейските програми са трудно достъпни, а банковото финансиране често изисква непропорционални обезпечения. В резултат компании с реален потенциал остават без навременен капитал.
TOP 500 създава алтернативен, пазарно ориентиран модел, при който бизнесът пряко подкрепя растежа и пазарната зрялост на доказани зелени и социални компании, с ясни индикатори и прозрачност. Средствата се управляват целево, поетапно и с отчетност, според реалните нужди на подкрепената кауза.
За мен лично TOP 500 е следващата естествена стъпка. Ако говорим за устойчив бизнес, трябва да създаваме механизми, които реално финансират устойчивостта. Не да я обсъждаме само, а да действаме. Бъдещето не се чака. То се изгражда.
- Какъв съвет би дал на студенти от Стопанския факултет и млади хора, които имат идея, но се колебаят дали да направят първата крачка?
Повечето хора не се провалят, защото идеята им е лоша. Провалят се, защото чакат да дойде идеалният момент. А той е тук и сега. Истината е, че увереността идва след първата крачка, не преди нея.
Приемете, че страхът е нормален. Ако не ви е страх, вероятно не правите нещо значимо. Но страхът не е знак да спрете. Той е знак, че излизате от зоната си на комфорт.
Ако се колебаете между сигурност и възможност, поне опитайте. Дори да не успеете от първия път, ще спечелите нещо по-ценно от печалба. Ще спечелите опит. А опитът е валутата, с която се купува увереност.