31.03.2025
Включете се в нашия FEBA Alumni Club
В поредицата „FEBA INSPIRE: Гласът на стипендиантите“ Ви срещаме с вдъхновяващи личности от академичната общност на Стопански факултет. Емилиян Андреев е студент в специалност „Счетоводство, финанси и дигитални приложения“, стипендиант на FEBA Alumni Club и един от онези млади хора, които впечатляват със своята целеустременост, активност и ангажираност. Неговият път е доказателство, че когато талантът се срещне с възможност, резултатите са вдъхновяващи.
- Какво означава за теб да бъдеш стипендиант на FEBA Alumni Club?
Да бъда стипендиант на FEBA Alumni Club е признание, което ми дава не само увереност, но и вдъхновение. За мен това е доказателство, че усилията ми да бъда активен, любознателен и ангажиран студент имат смисъл и се забелязват. Вярвам, че всеки студент заслужава възможността да се развива пълноценно, и се надявам, че личният ми пример ще вдъхнови още млади хора да открият своя път именно чрез университета.
- Как стипендията повлия на академичния ти път или личностно развитие?
Стипендията ми даде нещо безценно – време. Време, в което мога да се посветя на учене, на самопознание, на развитие. Вместо да се тревожа за финансовата страна на образованието, мога да се фокусирам върху това да извлека максимума от него.
Разбира се ще използвам знанията си и полученото от факултета, за да започна работа на желаната от мен позиция, но дотогава искам спокойно да уча и да се развивам, спокойствие, което тази стипендия дава.
- Какви са основните ви цели за следващата година?
Предстои ми година на предизвикателства и важни стъпки. Целите ми са ясни: да положа успешно изпита за първо ниво на CFA, да завърша с отличен успех и да направя следващата крачка към мечтаната си позиция като финансов анализатор. Но не по-малко важно за мен е да запазя любопитството, с което подхождам към ученето, и вярата, че всичко предстои.
- Какво би посъветвал бъдещите кандидати за тази стипендия?
Бих казал на всичко студенти, без значение дали ще бъдат кандидати или не, да участват в много различни инициативи и да инвестират своето време в дейности, които ще ги развият като личности. Много колеги напълно разбираемо не знаят какво ще искат да работят в бъдеще и е добре, докато са в университета, да пробват различни неща, които ще им изяснят картината. Участията ми във всички от събитията или дейностите, които ми дадоха заслугите заради които спечелих стипендията, станаха не защото се надявах някой ден да ги използвам в CV или кандидатура, а защото ми бяха интересни или исках да видя дали нещо ще ми хареса.
- С какви извънкласни дейности се ангажираш и как те допринасят за развитието ти?
В момента главната извънкласна дейност, с която съм се ангажирал, е подготовката ми за първо ниво на външния изпит “Chartered Financial Analyst”. Към нашата специалност „СФДП“ за щастие имаме стипендии, които покриват част от сумата за изпита, и искам да се възползвам от тази възможност, за да се развивам като финансов анализатор. От друга страна обичам да ходя на гост лекции, както и някои лекции, които не са в програмата ми.
- Разкажи ни повече за участието си в състезанието European Ethics Bowl.
Това е един от най-ценните ми спомени, които съм имал възможността да изживея заради факултета. Състезанието, организирано от института на ЕИБ, както и университетите партньори се проведе в Любляна, където 3 дена участвах в дебати срещу отбори от университети от 9 други европейски държави. Участвах заедно с колегите ми Мария Христова, която е колежка от моята специалност, моя курс, както и един вече завършил магистър Зиад Хюсеини. Дебатирахме на различни теми във сферата на бизнес етиката, като нивото беше много високо заради което аз и съотборниците ми бяхме малко стресирани. Въпреки всичко поради труда, който положихме и с помощта на нашите ментори доц. Д-р. Иван Ангелов и доц. Д-р. Ия Петкова успяхме да спечелим всеки дебат, в който участвахме, както и финала, което донесе трофея за първи път в Стопанския Факултет. За това участие мога да говоря с часове, но това е накратко.
- Какво научи от ролята си като хоноруван асистент?
Тази роля ми показа колко е ценно да можеш да предаваш знание.
Най-важното умение, което научих докато бях в ролята на демонстратор и „асистент“ през последната година е търпение, постоянство и в интерес на истината самите курсове в по-голяма дълбочина. Гл. Ас. Д-р. Любен Иванов ми даде тази възможност поради високите ми оценки, когато карах курса Макроикономика 1 с него, за което съм крайно благодарен. Но чак когато започнах да се подготвям за упражненията, които водих, видях колко по-сериозно трябва да знам целия материал, за да мога да го обясня на студентите по различни начини и по няколко пъти. Не очаквах работата да ми хареса толкова и накрая, когато четох анкетите се чувствах уникално оценен от колегите.
- Какво те вдъхновя в Стопански факултет?
Най-голямото вдъхновение за мен са преподавателите – хора с история, с отдаденост и с мисия. Те не само преподават, те вярват в нас, подкрепят ни и често служат като модели за подражание. За мен именно човешкото лице на факултета е неговата най-голяма сила.
- Кои са любимите ти събития в Стопански факултет?
За мен факултетът предоставя уникални възможности за кариерно ориентиране и допълнително образование чрез най-различни събития, които се провеждат на територията му. Въпреки това, най-обичаните от мен събития са всъщност тези, чийто повод за празнуване е общността. Откриването на учебната година, годишнините на клубовете ни, както и отчитане на отличниците от различни катедри ме радват, защото дават повод на колегите от общността да си поговорят без задължително да има сериозна тема на дневен ред.
- По какъв начин стипендията те мотивира да се включите в повече проекти?
Стипендията ми напомня, че трудът ми и старанието наистина се оценява от общността, затова тя сама по себе си ме кара да продължавам да участвам в проекти, когато мога. Въпреки това бих съветвал главната причина на колегите за участието им в събития и проекти да не бъдат стипендии, а чист интерес и желание да се включат в подобни дейности.
- Как виждаш връзката между теорията и практиката в твоето образование?
Във факултета много сериозно се учи теория по почти всички курсове, които съм имал. Но ако трябва да сме честни, никога няма да знаем ученото изцяло, ако не го практикуваме и в частния свят. Затова за мен е важно и да се работи на даден етап от образованието, което отново за щастие е много достъпно заради десетките партньорства на факултета с подходящи бизнеси. В момента се опитвам да разширя разбирането си на теорията във връзка с финансовия анализ на фирми за buy или sell side компании, като се надявам догодина вече и да го практикувам професионално.
- Кои са най-ценните умения, които си развил досега в университета?
Най-ценното, което съм усвоил, са търпението и дисциплината. Те не се учат за една нощ – изграждат се с всяка трудност, с всяко предизвикателство. Университетът ме научи да се движа напред с постоянство, дори когато е трудно, дори когато не виждаш веднага резултат. И вярвам, че именно в това се крие дългосрочният успех.
Историята на Емилиян Андреев е свидетелство за стойността на образованието, силата на личната мотивация и значението на подкрепата от академичната общност. Неговите думи са не само разказ за пътя му, но и покана към всеки студент да бъде смел, търсещ и отдаден. Благодарим му, че е част от нашата общност и пример за това как изглежда лидерството в действие. Очаквайте следващи ни участници в рубриката ,,Гласът на стипендиантите“.
