19.03.2021
Вижте повече за инициативата “Успешните примери” на Стопанския факултет
Включете се в нашия FEBA Alumni Club
Разговор с Полина Стойкова MRICS, изпълнителен директор и съсобственик на BULGARIAN PROPERTIES
Полина Стойкова MRICS е изпълнителен директор и съсобственик на BULGARIAN PROPERTIES. Тя е един от силно уважаваните експерти в областта на недвижимите имоти в България. Присъства често в медиите с коментари относно актуалните тенденции и прогнози за развитието на имотния пазар. Полина притежава магистърска степен по Стратегическо управление от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. От 2012 г. е член на Royal Institution of Chartered Surveyors (RICS) със специализация в имотните изследвания. Автор е на първите научни публикации за имотния пазар в България и е създател на индексите PSPI. Това са първите индекси, обхващащи жилищния пазар в цялата страна и даващи възможност да се правят автоматизирани оценки и портфейлни преоценки на жилищни имоти. Поста Изпълнителен директор заема в продължение на повече от 12 години – от края на 2008 г. Назначението ѝ по това време съвпада с началото на глобалната финансова и икономическа криза, през която BULGARIAN PROPERTIES успява да премине успешно и към момента е една от уважаваните и добре позиционирани имотни компании. Под нейно ръководство BULGARIAN PROPERTIES получава отличията „Агенция на годината“ за 2018 и 2019 г. и „Сайт на годината“ за 2019 г. в Годишните награди на Imoti.net.
Разкажи ни за себе си – с какво се занимаваш сега?
Занимавам се с недвижими имоти като съдружник и изпълнителен директор на една от водещите агенции за недвижими имоти BULGARIAN PROPERTIES. Всъщност, с това се занимавам от 3-ти курс, когато реших да дам шанс на идеята да продаваме имоти на чужденци и станах част от стартъп компания, както е модерно да се казва сега.
Освен данните и анализите за имотния пазар и медийните участия, моя отговорност са и цялостната стратегията на компанията, нейното финансово управление, както и маркетингът, рекламата и технологичното развитие.
Ти ли избра своята професия или тя те избра?
Определено тя избра мен, тъй като по това време, 2003 г., не се бях замисляла за кариера в сферата на недвижимите имоти. Имотният бизнес и агенциите за недвижими имоти не бяха особено популярни и нямаха особено добър имидж, а имотният сектор беше на прага на първия си бум – този от периода 2003-2008 г. По това време не съм и подозирала колко необятен и интересен е секторът на недвижимите имоти, колко много възможности има за развитие в тази сфера и колко важна роля играе в икономиката като цяло. Нямаше изследвания, данни, модели – всичко това предстоеше и обръщайки се назад, определено е било страхотен шанс да попадна в тази сфера в нейния начален етап на развитие. И то с амбициозната задача да привлечем чуждестранен интерес, което и успяхме да направим.
Кое ти помогна да стигнеш дотук?
Много години труд и целенасочена работа, както дългосрочна визия. Адаптивност, постоянно учене, промени и иновации, за които в университета беше модерно да се говори, но все още не можехме да осмислим и да си представим какво означават на практика. Последните 10 години показват всичко това – не е имало година, без да се развие криза и то в най-неочаквана посока. Не е имало година, в която да няма някакво изменение на пазара, на законодателството или на технологиите.
Как разбираш, че си успял човек? Каква е твоята рецепта за успех?
Може би е прекалено рано да си давам такова определение. Истинският успех трябва да се докаже във времето и в един по-късен етап от живота човек да може да погледне назад и да си направи равносметка, че е успял. Все пак, успехите се постигат постоянно и човек трябва да умее да им се радва. Всеки ден, всяка година ни изправят пред поредното предизвикателство, с което трябва да се справим, правейки планове и набелязвайки цели и за бъдещето. Смятам, че успехът е именно това – да следваш целите си, проправяйки път към осъществяването им, като същевременно се справяш с всичко, което изникне като препятствия и възможности. Това никак не е лесно, защото човек може лесно да бъде отклонен от пътя и крайната си цел. Но пътят към успеха никога не е линейна права между точка А и точка Б. Понякога се изисква да изминеш по-дълъг път, понякога трябва повече време и изчакване на точния момент. Но важното е да не забравяш накъде си тръгнал и какво искаш да постигнеш.
Кое е най-важното за един успешен ръководител?
Според мен най-важното е да има системно мислене и да познава всички аспекти и процеси в компанията в детайли. Дори и с цената на по-малко делегиране и микромениджмънт на моменти, което често е заклеймявано като погрешна практика, моят опит сочи, че именно така могат да се хванат грешките или да дойдат идеите за развитие. Ръководителят трябва да е на терен всеки ден и да служи на своя екип, да го води и вдъхновява.
Кога завърши Стопанския факултет? Какво беше характерно за Факултета тогава?
Магистърска степен по Стратегическо управление придобих през 2007 г. След това през 2010 г. записах още една магистратура – по Статистика и иконометрия, която не успях да завърша, но тя ми даде изключително ценни знания и умения в сферата на анализа и моделирането. Така че може да се каже, че съм била в близък контакт с Факултета в период от 15-ина години, в които много неща се промениха. През 2001 г., когато бях в първи курс, учехме от записки, които правехме по време на лекции, достъпът ни до учебници беше много труден, тъй като бяха скъпи и не можехме да си ги намерим. Малко от нас имаха компютри и си пишехме курсовите работи на ръка. Спомням си една лекция по Информатика, на която професорът пита колко от нас имат компютри вкъщи. Само няколко човека вдигнаха ръка.
След това много неща се промениха, навлязоха компютрите, интернет, мобилните телефони и лаптопите. През 2010 г. реалността беше съвсем различна – начинът на преподаване, онлайн услугите, оборудването в залите, всичко се беше променило. Имаше достъп до учебници, чуждестранна литература, при това най-съвременната, научни статии. Вече можеше спокойно да се ходи с личен лаптоп на лекции и упражнения и да се водят записки, да се борави със софтуер. Смятам, че сега образованието е много по-пълноценно и все по-равностойно на това, което е в западни университети.
Кое те накара да избереш Стопанския факултет?
Мисля, че и това стана случайно, но дали наистина това са случайности, е друга тема. В 10-и клас бях на една конференция, организирана от училище в Благоевград, на която присъстваха ученици и учители от цялата страна. Заговорих се с една учителка от Сливен за кандидатстване и тя ми каза, че според нея в България най-много си заслужават Стопанският факултет на СУ и Американският университет. Тъй като исках да уча в София, запомних Стопанския факултет. Тогава той все още не беше толкова известен, тъй като бяха минали само 9-10 години от възстановяването му. Нямаше и много информация и може би даже не съм си давала сметка какво точно ще уча, но го пожелах, поставих си го за цел и успях да вляза, макар че още тогава приемът беше с много високи балове.
Кои са най-ярките ти спомени от Стопанския факултет и студентския живот?
Спомените ми са свързани с целодневното присъствие във факултета в първи и втори курс, с лекции от сутрин до вечер, както и със студентски град и социалния живот със състудентите в блок 17. Беше забавно, а средата определено беше впечатляваща – само интелигентни деца от цялата страна. С всекиго имаше какво да говориш и всички много си помагахме. Мисля, че още го правим.
Забавни случаи/епизоди, които помниш?
Като че ли вече са започнали да избледняват, но цялостното усещане беше, че сме едно голямо семейство. Винаги имаше с кого да общуваш, познавахме се целия поток, в часовете беше като в клас в гимназията и всички много се стараеха.
Кои преподаватели/предмети си спомняш най-живо?
Почти всички си ги спомням, защото бяха много интензивно натоварени и изискваха от нас много. Лекциите и упражненията по основни на управлението, организационно поведение и бизнес планиране. Също математиките, статистиката и счетоводството. Правните предмети, езиците, маркетингът, всичко беше интересно и полезно. А от наученото по това време за работа с Access си направих първата работна база от данни със старта ми в BULGARIAN PROPERTIES. С нея работихме 1-2 години и после на нейна основа изградихме и в момента съществуващите ни CRM системи. Така че мисля, че и в технологично отношение Факултетът още тогава ни развиваше в правилната посока.
Кое от наученото/преживяното в Стопанския факултет ти помогна най-много в кариерния ти път?
Освен компютърната грамотност и познанията по бази от данни, които вече споменах, всичко друго беше един много добре направен микс от предмети, които да поставят основа и да дадат възможност за развитие и надграждане в различни сфери. Винаги са ми били полезни знанията ми по счетоводство и по търговско и вещно право например. То беше важно за изграждането на компанията, както и за процесите по осъществяване на сделки, договори и т.н. Полезно беше и всичко в сферата на управление на човешките ресурси – от това да съставим длъжностни характеристики, през процеса на оценка и атестация, мотивация и лидерство. Целеполагане, стратегическо планиране, изготвяне на бизнес план. Мисля, че впоследствие преминах през много от нещата и съзнателно или не, основата винаги ми е помагала. Да не забравяме и Бизнес клуба – в него се учехме на това да правим компания на практика и беше страхотно!
Как оценяваш развитието на Стопанския факултет от твоето студентство до днес?
Определено положително. В момента има много практическа насоченост, както и възможност да се черпят информация и знание от всякакви съвременни източници. Дори е възможно да защитиш дипломна работа на английски език – нещо, което през 2005 г. ми беше отказано, тъй като не съм в Оксфорд. Е, сега май сме много по-близо до него, поздравления за енергията и ентусиазма на всички, които движат Стопанския факултет напред.
Посланието ти към студентите на Стопанския факултет днес?
Да бъдат все така амбициозни и упорити и да поддържат връзките помежду си, защото именно там се намират страхотни приятели и съмишленици, с които впоследствие създаваме една по-добра бизнес среда в България. А Стопанският факултет винаги е подходящо място, от което да почерпим знания и умения, когато ни потрябват и аз лично не спирам да търся и да намирам подкрепа там.
Коя е най-смелата ти мечта?
Най-смелата ми мечта е да успеем да променим имиджа на България и да я превърнем в предпочитано място за работа и живеене както за нас самите, така и за граждани от други страни. Мисля, че имаме шанс за това.