13.03.2021
Вижте повече за инициативата “Успешните примери” на Стопанския факултет
Включете се в нашия FEBA Alumni Club
Разговор с д-р Ивайло Касчиев, възпитаник на Стопанския факултет (випуск 2002)
Ивайло Касчиев е доктор по Икономика от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по бизнес администрация (МВА, 2008-2010) в City University of Seattle. Притежава също така магистърска степен по Стратегическо управление, и бакалавърска по Стопанско управление в Стопанския факултет на СУ (1996-2002), както и свидетелства за професионална квалификация и сертификати.
През периода 2003-2013 г. работи в „Софийска вода“ АД, като заема управленски позиции в дирекции „Обслужване на клиенти“, „Експлоатация и поддръжка“, „Капиталови дейности“, „Инженерни услуги и активи“, „Управление на мрежата“. От 2013 г. до момента работи в Комисията за енергийно и водно регулиране като началник отдел „Цени и бизнес планове – ВиК услуги“ и директор на дирекция „ВиК услуги“.
От 2017 г. е председател на работната група на Международната водна асоциация (IWA) по институционално управление и регулации (Institutional Governance and Regulation), а преди това е бил член на Програмния комитет на Международните форуми на Водни регулатори. Работи активно с мрежата на Европейските водни регулатори (WAREG), основен автор на изследване на тарифни регулаторни политики в страните членки на мрежата (Tariff Regulatory Frameworks in WAREG Member Countries от 2019). Работи активно със Световната банка по проекти свързани с ВиК сектора с държави от Европа и Централна Азия. Автор е на редица научни публикации през периода 2012-2017 г.
Разкажи ни за себе си – с какво се занимаваш сега?
От 2013 г. работя в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Започнах като Началник отдел „Цени и бизнес планове – ВиК услуги“, впоследствие станах директор на дирекция „ВиК услуги“. Работата ми е свързана с регулирането на цените и бизнес плановете на ВиК операторите в страната, осъществяването на контрол върху дейността им и разглеждане на жалби на потребители, одобряване на общи условия на дружествата, изготвяне на сравнителни анализи, предложения за нормативни промени и редица други.
Преди това работих почти 10 години в най-големия ВиК оператор в страната – „Софийска вода“ АД, където израснах професионално. Заемах последователно все по-високи управленски позиции в различни дирекции: „Обслужване на клиенти“, „Експлоатация и поддръжка“, „Капиталови дейности“, „Инженерни услуги и активи“, „Управление на мрежата“. Там бях отговорен за планирането на инвестиционната програма, изготвяне на бизнес планове и програми за управление на активите, управление на дейностите за намаляване загуби на вода, както и проактивна и реактивна експлоатация на ВиК мрежите. Управлявах отдел с почти 100 души и ръководих проекти и бюджети за десетки милиони лева. Под мое управление и координация за 5 години успяхме да намалим подаваната вода на входа на водоснабдителната система (респективно загубите на вода) с почти 1/4.
Работата в регулатора изисква много висока професионална експертиза – както в познаването на регулирания сектор, така и в спецификата и теорията на регулаторния процес. Необходимо е да се търси балансът между интересите на доставчиците на монополни услуги и тези на потребителите, в условията на несъвършена нормативна база и пазарни отношения. Никой никога не е доволен от работата и решенията на регулатора, винаги остава чувство за несправедливост или ощетеност. В този смисъл тази професия остава недооценена и често заклеймявана и нападана от всички страни, но същевременно има изключително висока обществена значимост.
Ти ли избра своята професия или тя те избра?
Професията си във ВиК сектора я избрах съвсем случайно. През лятото на 2003 г. работех в съвсем друга сфера, но ми се отдаде възможност и взех участие в 1-ото лятно училище по енергийна и ютилити политика, което се проведе в Стопанския факултет. Част от програмата включваше лекция на представител на „Софийска вода“ АД и посещение в пречиствателната станция за питейни води „Бистрица“, където лично ни посрещна тогавашният изпълнителен директор Джим Саутърт. Впечатлих се и подадох документи за работа в компанията, без да познавам никого там и без да кандидатствам за конкретна позиция – просто търсих промяна и възможност за развитие и самоутвърждаване, което нямах към този момент. Същата есен ми се обадиха и ме поканиха за събеседване. Създаваше се нов екип в дирекцията за обслужване на клиенти и набираха хора. Заплатата, която ми предложиха, беше по-ниска от тази, която вземах на тогавашната ми работа, на която обаче нямах възможности за развитие, затова и приех. Започнах работа в новия екип и след една година бях повишен като ръководител на един от центровете за обслужване на клиенти. Там реализирах и първия си личен проект – успешно организирах преместването на центъра на ново като локация място. Така започна и моята кариера в компанията, която продължи 10 години.
Кое ти помогна да стигнеш дотук?
На първо място желание за постоянно развитие и самоусъвършенстване. Завърших магистратура в Стопанския факултет през 2001 г. (дипломирах се една година по-късно), работих на различни места, през 2003 г. започнах работа в „Софийска вода“ АД. Впоследствие през целия период от 2007 до 2015 г. продължих да уча – първо избрах следдипломна квалификация, после международна МВА програма, сертификат по PMP. През онова време компанията имаше програма за развитие на служители с потенциал и аз намерих начин да се включа в нея и да получа финансиране на обученията срещу договор. След това записах и докторантура в Стопанския факултет. Всяко едно от местата, в които учих, ми даде нови разбирания, разшири моите хоризонти и ме направи по-организиран и структуриран.
Мотивираше ме силното желание да виждам цялостната картина, а не да се ограничавам само с полетата на дейност, които пряко ме касаят. Срещам много хора, които вършат само това, което им е вменено, и не се интересуват какво прави човекът на съседното бюро. Никога не съм разбирал този начин на мислене и отношение към работата. Винаги се опитвам да гледам стратегически напред, да планирам дългосрочно и да отчитам всички възможни детайли, включително и най-вече тези, които не са под мой оперативен контрол.
Въпреки че имам икономическо образование, в „Софийска вода“ АД ми се наложи да придобия редица инженерни знания и умения, защото планирах и ръководих инженерни проекти. На практика всички служители в моя отдел бяха технически лица. С практиката си установих, че инженерите са много свойствено звено от специалисти – трудно приемат мнението на хора извън техния професионален кръг. Въпреки това, с течение на годините разбраха, че аз ставам все по-компетентен в чисто инженерни въпроси и започнаха да се отнасят към мен с уважение и дори смея да твърдя като „част от гилдията“.
Впоследствие пък в КЕВР ми се наложи да придобия и много нови юридически познания и умения, свързани с тълкуване и прилагане на нормативната уредба, правни анализи и становища, както и редица други. С други думи: продължавам да надграждам знанията си и да разширявам хоризонтите си, което ми харесва и ме движи напред.
Как разбираш, че си успял човек? Каква е твоята рецепта за успех?
Всеки има собствена представа какво е „успял човек“. За някои това е слава, за други са скъпи вещи, за трети възможност да влияеш върху чуждото мнение. Донякъде се възприемам като успял човек, защото първо останах в своята родина и не емигрирах, когато имах такава възможност. Развих се професионално тук, със собствени усилия – без да се възползвам от посредничество или ходатайство. Създадох семейство, със съпругата ми имаме три прекрасни деца, които се стремим да възпитаваме правилно – двете ми дъщери учат в много добри държавни училища, свирят на музикални инструменти, спортуват и се явяват на олимпиади, като постигат високи резултати. Плащам си данъците, гласувам на изборите, пътувам много и заедно със съпругата ми успяваме да осигурим достатъчен доход за един нормален живот.
Занимавам се активно с различни дейности. Работя пряко с много от важните международни институции в световен план. Председателствам работна група в Международната водна асоциация (IWA) и бях част от организационния им комитет по провеждането на международни форуми на водните регулатори. Подпомагам Европейската мрежа на водните регулатори (WAREG), а през 2019 г. проведох международно изследване на методите за регулиране на цените на ВиК услугите сред 23 от членовете на мрежата (за което бях награден с благодарствен плакет). Подпомагам Световната банка по институционални проекти в редица държави. В тази връзка смятам, че успях да се утвърдя като международно признат експерт в моята област.
Преди години подкрепих и Българската водна асоциация (БАВ) в подготовката на проект за бенчмаркинг с чуждестранно финансиране. Председателствам и училищно настоятелство, в което група ентусиазирани родители се опитваме да подпомагаме училищното ръководство. Миналата година например проведохме мероприятие, което имаше за цел да подобри ландшафтния облик на училищния двор, като се включихме активно със собствени сили – нарамили кирки и лопати (е, за съжаление, посадените от нас растения впоследствие не се захванаха). Периодично подпомагам като гост-лектор доц. Георгиев в една от магистърските програми в Стопанския факултет.
Кое е най-важното за един успешен ръководител?
Много неща са важни. Някой беше казал, че добрият ръководител трябва да мисли глобално и да действа локално – т.е. да виждаш цялата картина, последователността на необходимите действия, и да можеш да планираш, организираш, координираш и контролираш всеки един етап и процес – така, че нещата да се случат. Същевременно добрият ръководител трябва да слуша и да чува хората около и под него, да търси и да получава обратна връзка, да приема добрите идеи, градивните критики и да признава грешките си. Трябва също така да вижда потенциала на хората си и да дава възможност да го изявят, да помага за израстването им, спрямо техните най-силни умения. Същевременно обаче ръководителят трябва и да бъде достатъчно твърд и да налага авторитет когато е необходимо, както и да поема отговорност за своите действия и тези на хората, за които отговаря и не на последно място – да дава добър личен пример. Много е важно лидерът да има дългосрочна визия, която да следва, и да не се отклонява заради временната политика или конюнктура.
Кога завърши Стопанския факултет? Какво беше характерно за Факултета тогава?
Завърших бакалавърска програма през 2000 г. и продължих с магистратура, която завърших през 2001 г., а през 2002 г. се дипломирах. Тогава бяха „аналогови“ години – все още нямаше много достъп до интернет. Ходехме до университетската и националната библиотеки за източници за курсовите работи. Не беше лесно да се намират материали по темите извън предложените учебници. Налагаше се да пишем на ръка, а аз често си губех записките и ми се налагаше да снимам чужди такива.
Същевременно Стопанският факултет беше (и още е надявам се) много по-уютно място за учене от големите университети. Сградата е малка, бързо се достига до всички зали, имаше лесен достъп до преподавателите и много от тях бяха отзивчиви. Не съм бил свидетел, нито до мен са достигали слухове за вземане на изпит срещу заплащане или услуги – нещо доста характерно за много от ВУЗ-овете у нас за съжаление.
Кое те накара да избереш Стопанския факултет?
Всъщност аз започнах своето висше образование в Икономическия университет във Варна, тъй като завърших средното си образование в Шумен и това беше най-близкото до мен място. След две години се прехвърлих в София. Спомням си, че УНСС поставиха много трудни условия, докато хората в Стопанския факултет бяха много отзивчиви. Така че съдбата ме отведе в Софийския университет, което беше изцяло в моя полза. Смятам, че Стопанският факултет беше и продължава да е едно от най-престижните места за учене в тази област и дава както знания, така и широки възможности за реализация тук и в чужбина.
Кои са най-ярките ти спомени от Стопанския факултет и студентския живот?
Извън учебния процес, най-ярките ми спомени от Стопанския факултет са чакането на опашки пред канцеларията и, разбира се, пиенето на кафе и/или биричка в кафето в и около факултета; както и сбирките с колеги по стълбищата и етажите. Спомням си изпитите, както и подготовката за тях, особено безбройните часове, прекарани в библиотеката в опит да намеря нужните книги (или въобще източници по дадена тема).
Много ярък спомен е защитата на дипломната ми работа по магистърската програма. Тогава нямаше компютър с мултимедия, а шрайбпроектор. Трябваше да намеря къде да принтирам слайдовете на прозрачно фолио, които да презентирам. Залата беше пълна с дипломанти, всички много се притесняваха. Аз също, разбира се, но не го показах… Дипломната ми работа беше маркетингова стратегия за нов производител на бои и лакове… Беше за истинска фирма, с истинско проучване, така че бях доволен от своя труд и го представих толкова авторитетно, че почти нямаше въпроси (за разлика от останалите твърде притеснени студенти…).
През онези години Студентски град беше много по-различен от днес – имаше сравнително малко заведения, само няколко от тях бяха денонощни. Много активно посещавахме „Строежа“, „Шедьовъра“ и „Маската“, а нощем хапвахме шкембе чорба в „тенекията“ до „Джим Бим“. Всяка вечер имаше организирани купони в общежитията – дали в така наречените читални или в стаите, преминаващи в коридорите. Беше много весело. По-късно атмосферата в Студентския град коренно се промени – стана емблема за поп-фолк заведения, барове, заменили някогашната рок атмосфера, няма ги вече шумните купони по стаите. Повечето от любимите ми тогава заведения отдавна ги няма.
Кои преподаватели/предмети си спомняш най-живо?
Разбира се професор Чобанов, който беше декан на факултета, той го възроди и разви. Той е и мой научен ръководител в докторската ми програма и ми помогна изключително много, за което винаги ще съм му признателен. Професор Вуцова беше член на научното жури и също много ме подкрепи.
Помня и проф. Кръстева, която беше мой ръководител на дипломната ми работа, както и професор Давидков (мисля, че тогава и двамата бяха доценти), който след доста години се оказа водещ на професионален курс в „Софийска вода“ АД. Беше много приятно да видя познато лице от катедрата… Стопанският факултет продължаваше да ме обучава дори и на работа…
Не мога да не се възползвам да не поздравя и благодаря на останалите членове на научното жури в докторската ми програма – доц. Костова и проф. Димитров от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), и доц. Стоев от ВА „Г.С. Раковски“.
Кое от наученото/преживяното в Стопанския факултет ти помогна най-много в кариерния ти път?
Стопанският факултет е тясно свързан с моето развитие. Предметите, които учих по време на следването ми там, ме подготвиха за професионалния и житейски път, дадоха ми основа, знания и култура. Много важна роля изигра участието ми в лятното училище, което се организира през 2003 г. там, защото именно заради него попаднах във ВиК сектора. Докторантурата ми също помогна много за да развия професионалните си възгледи. Разбира се голяма практическа полза за мен имаше МВА програмата по американски образец, което ми даде възможност да сравня различни образователни методи.
Как оценяваш развитието на Стопанския факултет от твоето студентство до днес?
Стопанският факултет несъмнено се развива напред. Създадоха се много програми и проекти, включително международни. Одобрявам и вярвам в избора на декан в лицето на доц. Георгиев, който е изключително инициативен, мотивиран и целеустремен и има потенциал да развива факултета в правилната посока. С риск да бъда и малко по-критичен, за съжаление според мен общата политика (шапката) на университета е доста консервативна и рестриктивна, което до някъде пречи да се въвеждат модерни и гъвкави решения, а от друга страна изискванията към студентите и към преподавателите вече са много по-различни.
Посланието ти към студентите на Стопанския факултет днес?
Все още не съм остарял толкова, че да давам акъл и послания на по-младите. Днешните студенти са много по-различни от нас – преситени са с информация, която могат да ползват. Това, обаче, е и нож с две остриета. За съжаление, много от тях се подвеждат дословно да пресъздават готови текстове и да ги представят като свои, без да вникват в дълбочина. Често представят недобре оформени курсови работи, като дори не спазват базовите изисквания за форматиране, колкото да се „отбие номера“. Когато нещо излиза подписано от теб, трябва да е направено по най-добрия възможен начин.
Голям проблем е и фактът, че много хора не подлагат на анализ и проверка информацията и нейните източници, склонни са да се доверяват на недостоверни източници. Пряк резултат е масовото разпространение на фалшиви и манипулативни новини по публичните и социалните медии. Ако човек не си формира сам мнение и не проверява достоверността на източниците на информация, а се доверява на други, това винаги ще е проблем – не само за образованието, но и за житейските ни избори.
Коя е най-смелата ти мечта?
Да видя България реформирана и управлявана професионално и честно.