27.03.2021
Вижте повече за инициативата “Успешните примери” на Стопанския факултет
Включете се в нашия FEBA Alumni Club
Разговор с проф. Венета Андонова, възпитаник на Стопанския факултет
Проф. Венета Андонова е декан на Факултета по Стопанско управление на Universidad de los Andes в Богота, Колумбия. Това е един от водещите университети на Латинска Америка, който попада сред 250-те най-добри висши учебни заведения в света според QS World University Rankings 2020. Тя е водещ преподавател, изследовател и консултант в сферата на бизнес стратегиите и предприемачеството. Нейните научни статии, популярни книги и отворени курсове в платформата Coursera са обогатили хиляди хора с разбиране и знание по значителни за съвремието теми като миграция, създаване на предприемаческа и иновационна екосистема в сложна среда, дизайн на институции за социално и икономическо развитие и ролята на предприемаческо съзнание и отношение като елементи за положителна обществена промяна. Въпреки че до момента по-голямата част от професионалното развитие на проф. Андонова преминава в Латинска Америка, за петте години престой като преподавател и на Американския университет в България, тя създава предприемаческата програма в университета (Minor in Entrepreneurship) и изгражда много от мрежите и механизмите за включване на студентите в предприемачески проекти, подкрепени от инвестиционните фондове в София. Тя е водещият изследовател на GEM (Global Entrepreneurship Monitor) за България, който с редовните си доклади има за цел да допринася за икономическото и социално развитие на България.
Разкажи ни за себе си – с какво се занимаваш сега?
В момента съм Декан на Universidad de los Andes School of Management и управлявам, заедно с моя екип и екипа на университета, преминаването към един нов и различен модел на образование и формати на обучение, продиктуван от развитието на дигиталните технологии, нуждата от образование през целия живот и за много по-различен подход към цената на програмите, техния географски обхват, социална роля и добавена стойност за организациите и за цялото общество. Образователният сектор преживява огромна трансформация и за мен е голяма чест и отговорност да управлявам тези процеси в една от най-значимите образователни институции на Латинска Америка.
Ти ли избра своята професия или тя те избра?
Избрахме се взаимно. Видях един афиш в коридорите на Стопанския факултет на Магистърска програма по Управление в Universidad Pompeu Fabra (UPF), в Барселона, която предлагаше стипендии, и кандидатствах. Това беше в края на 90-те години и в онзи момент нямаше нещо, което да ме мотивира да продължа своя път в България. Аз съм от онова поколение, което започна своя съзнателен път в атмосферата на тъга по миналото от една страна, а от друга, див материализъм, свързан с натрупването на частен капитал. По времето на моето следване бях част от националния отбор на България по спортна аеробика. По онова време ние имахме световни шампиони в този неолимпийски спорт. Връзката ми със спорта по един или друг начин ме свърза и с онези спортисти, които директно или индиректно бяха част от онова, което наричахме „мутренска култура”. Никога не съм възприемала парите и техните материални символи като самоцел, а и деградацията в отношенията и усещането за безнадеждност и омерзеност ме подтикна да отида в един друг свят, в които имаше повече слънце, радост от живота и желание да дадеш, а не само да вземеш. В най-добрия си вид академичният свят е точно такъв.
Аз заминах за Испания само за едногодишна магистърска програма, но моите преподаватели там ме убедиха, че трябва да остана и за докторантура, която университетът не само финансира, но ми даде и преподавателски договор в последните години от моя престой в Барселона. Миналата година UPF ме покани да бъда част от техния международен академичен съвет, което за мен е огромна чест и отговорност. Искам да се отблагодаря с моите идеи и инициативи за подкрепата и шанса, които ми дадоха и приех поканата с благодарност. Искам също да подкрепя и Стопанския факултет, който разбирам като съвкупност от неговите студенти и преподаватели, да мечтае в голям мащаб и да постигне мечтите си. Обичам онова, което правя, и за мен академичната професия е призвание.
Кое ти помогна да стигнеш дотук?
Аз не мога да кажа, че съм имала някаква детайлна стратегия за професионално развитие. Мисля, че използвах възможностите, които животът ми предостави до днес по начин, който ме кара да изпитвам удовлетвореност и имам вътрешна убеденост, че никога не съм причинила болка и безсмислено страдание. Имам способността да се фокусирам и да работя с пълно себеотдаване, но моите приоритети не са и не са били никога 100% кариерни! Търся смисъла в много по-широк мащаб и за това предпочетох Латинска Америка като моя естествена среда, а не САЩ и Европа. Аз се чувствам добре в Мексико, Лима, Богота и Сао Пауло.
Как разбираш, че си успял човек? Каква е твоята рецепта за успех?
Не се възприемам като успял човек. Не мисля, че моят път в този живот има някаква критична точка, след която ставам успяла, а преди това не съм била. Решенията и инициативите, които предприемам, са по-скоро в съзвучие с моето вътрешно усещане за смисъл, като се опитвам да ги съчетавам с възможностите, които ми се предоставят.
Кое е най-важното за един успешен ръководител?
Най-важното за един ръководител е неговият екип, способността да формулира правилните въпроси и убеждението, че неговото ръководене има смисъл, ако онези, които тя или той ръководи са по-добре с нея/него отколкото без нея/него.
Кога завърши Стопанския факултет? Какво беше характерно за Факултета тогава?
Завърших през 1998 г. в един много труден преходен период за България. Тогава дисциплини като микроикономика, макроикономика, пари и банки и други ги четяха американски преподаватели, защото моделите на стопански и социални взаимоотношения, базирани на пазарни принципи, бяха нови и нямаше изграден преподавателски капацитет. Това беше момент на голямо концептуално объркване – старото си отиваше, а новото още не беше дошло.
Кое те накара да избереш Стопанския факултет?
Историческият момент. Ставаше една голяма промяна в социално-икономическия живот и Стопанският факултет предлагаше нещо ново, интересно и нужно при новите условия. Исках да се възползвам от възможностите на новото време и припознах в Стопанския факултет този шанс. Аз идвах от една семейна среда, в която възможностите по-често се бяха отнемали отколкото предоставяли по партийна линия и видях моя шанс в разпадането на старата система.
Кои са най-ярките ти спомени от Стопанския факултет и студентския живот?
Моят студентски живот не беше типичен. Аз се занимавах активно със спортно-състезателна дейност и даже получавах заплата като част от националния отбор по спортна аеробика на България. Носех записки и книги на тренировките, лагер сборовете и състезанията и учех, когато не тренирах. Състезавах се в тройка и с едно от другите момичета в тройката носехме най-дебелите книги. Тя стана анестезиолог.
Забавни случаи/епизоди, които помниш?
Сватбата на моя колежка в Сливен с всичките традиции, танци и гозби и нейните безумно вкусни торти и сладкиши. Тя има голям талант и интерес към готварството и сладкарството, а аз нямам никакъв! Винаги си хапвахме повече на партитата и събиранията, на които тя носеше от сладкарските си произведения. С нея студентските партита се превръщаха в угощения.
Кои преподаватели/предмети си спомняш най-живо?
Нансен Бехар, защото чрез него се запознах с идеите на Фридрих Хайек, а тази подготовка се оказа много важна по-нататък за мен. Поведе ме по път, по който срещнах и даже публикувах книга заедно с четирима лауреати на Нобелова награда по икономика – Роналд Коуз, Дъглас Норт, Оливър Уилямсън и Елинор Остром. Много ме впечатли курсът по културна антропология, в рамките на който се запознах с идеите на Ерих Фром. Идеята за бягството от свободата е едно дълбоко и универсално прозрение за човешката природа, наред с много други, които Ерих Фром прекрасно описва.
Кое от наученото/преживяното в Стопанския факултет ти помогна най-много в кариерния ти път?
Най-важното за мен беше да се докосна до едно голямо разнообразие на идеи и добре подготвени хора, които бяха част от една университетска среда. В това разнообразие аз можех да изпробвам и да търся своя път.
Как оценяваш развитието на Стопанския факултет от твоето студентство до днес?
Не бих могла да кажа нещо много конкретно, защото не съм следила този път на развитие. Надявам се, че ще мога да се включа по-активно в информационните потоци чрез Алумни асоциацията в бъдеще. Радвам се на динамизма, с който се развиват сътрудничествата на Факултета с различните организации и компании в България. Това е много видимо и много ценно, защото показва интеграцията на академичната програма с професионалния път на младите хора.
Посланието ти към студентите на Стопанския факултет днес?
Да проектират личната си и човешка реализация наравно с професионалната, като проявяват инициатива и променят онова, което смятат, че може да бъде направено по-добре. Да изживеят времето в Университета, като експериментират със себе си, да посещават лаборатории и семинари, мечтаейки смело и с размах. Момчета и момичета, оцеляването е осигурено, така че помислете какво идва след това. За мен това е предизвикателството пред хората днес.
Коя е най-смелата ти мечта?
Аз имам много идеи, а мечтите си не очаквам да реализирам нито непременно сама, нито в рамките на моя живот. Една от тях е България да се превърне в най-доброто място в света за израстване и формиране на хора.