16.05.2021
Вижте повече за инициативата “Успешните примери” на Стопанския факултет
Включете се в нашия FEBA Alumni Club
Разговор с доц. д-р Нора Маджар, възпитаник на Стопанския факултет.
Доц. д-р Нора Маджар е доцент по Мениджмънт в Университета на Кънектикът. Завършва докторската си степен в университета на Илинойс. Има множество публикации в престижни списания като Academy of Management Journal, Journal of Applied Psychology, Journal of Organizational Behavior. Наскоро е наградена с отличие в преподаването на ниво кариера от клона към Университа на Кънектикът на профсъюза на преподавателите – AAUP – American Association of University Professors.
Нора, разкажете ни за себе си – с какво се занимавате сега?
В момента съм доцент по Мениджмънт в Университета на Кънектикът, тук работя от 2002 г., след като завърших доктората си в Университета на Илинойс. Преподавам „Бизнес преговори“ на всички нива студенти (бакалаври, магистри и мениджъри) и правя изследвания в областта на творчеството на работното място и влиянието на семейната среда върху умението ни да творим в работата си, както и ефекта на прекъсвания на работата – разсейки, почивки, както и изненади и натрапчиви прекъсвания върху ефективността и творчеството ни, когато работим.
Вие ли избрахте своята професия или тя избра Вас?
Мисля, че се избрахме взаимно. Докато бях в Стопанския факултет и учих финанси и счетоводство, имах възможност да работя за една малка предприемаческа фирма, да се занимавам с младежи и неформално лидерство и да работя като между-културен координатор с доброволците от Корпуса на Мира. В един момент успях да свържа опита, интересите и желанията си и да се насоча към организационното поведение като специалност.
Кое Ви помогна да стигнете дотук?
Аз съм много упорит човек. Когато си поставя някаква цел, запрятам ръкави и не спирам, докато не я постигна. По пътя ми помогнаха и много ментори, които срещнах, както и умението ми да се възползвам от различни ситуации, колкото и несвързани с кариерата и интересите ми да изглеждат първоначално – винаги съм гледала на всяка ситуация като една възможност за развитие и промяна.
Как разбирате, че сте успял човек? Каква е Вашата рецепта за успех?
Най-голямата награда и удовлетворение за мен винаги са били по някакъв начин да съм от полза на другите и това, което правя, да има смисъл – това е по-важно за мен от успеха като признание от другите. Това винаги е било най-силната ми мотивация и принцип, който да ме ръководи в живота. Винаги съм се опитвала да съм вярна към себе си и това е правило преодоляването на трудностите много по-лесно, останалото и дали се приема за успех и кой го определя не ме е интересувало.
Кое е най-важното за един успешен ръководител?
Да знае как да работи с хора. Независимо къде и какво правим, нищо не вършим сами. Животът и проблемите, с които се сблъскваме, са винаги много сложни и в професионално, и в лично естество. Винаги трябва да можем да се кооперираме, да се допълваме и да разбираме хората. Един ръководител също така винаги трябва да мисли за това как да помогне за развитието на тези под него, да инспирира и мотивира с поведението и действията си.
Кога завършихте Стопанския факултет?
Завърших през 1997 г., бях в първия випуск Стопанско управление. Всичко беше ново, бяхме малко, но се чувстваше много енергия и ентусиазъм от студенти и преподаватели.
Кое Ви накара да изберете Стопанския факултет?
Избрах Стопанския факултет по интуиция, не знаех много какво е Стопанско управление или Бизнес администрация, но усетих, че с точно това искам да се занимавам.
Забавни случаи/епизоди, които помните?
С една колежка правихме проект по предприемачество и печелившите проекти имаха възможност за спонсорство от 5000 долара. Нямах никакво намерение да започвам свой бизнес, но толкова сериозно се занимавах с проекта и всички детайли покрай него, че баща ми се уплаши, че ще зарежа всичко и ще започна свой бизнес.
Кои преподаватели/предмети си спомняте най-живо? Защо?
Спомням си преподавателите по счетоводство и данъци, които някак си успяха да ми покажат интересната страна на счетоводството и да ме заинтригуват достатъчно, че още да се интересувам от различни счетоводни системи и какво предлагат те. Все още помня някои от примерите и разказите на Проф. Кръстева по маркетинг.
Незабравими са и всичките ми преподаватели от Фулбрайт, основно по микро- и макроикономика, и най-вече Louise Laurence, на която бях асистент и която ме насочи към преподаването.
Как оценявате развитието на Стопанския факултет от Вашето студентство до днес?
Мисля, че Стопанският факултет успя да запази умението да предлага нови знания на високо ниво и със съвременни методи. През 2011 г. аз се върнах като преподавател по Фулбрайт и преподавах творчество и предприемачество в Стопанския факултет. За мен това беше начинът, както казват, да предам нататък, или “pay forward”, това което бях получила, като насоки за кариерата си на новите студенти. Курсът, който водих, беше с доста предизвикателства за студентите, но те се справиха чудесно.
Посланието Ви към студентите на Стопанския факултет днес?
Не се колебайте да се заемете с различни инициативи и не жалете усилията си, те неминуемо ще отворят нови врати и нови възможности за вашия успех.
Коя е най-смелата Ви мечта?
Мечтая да видя как следващите поколения ще направят света по-добър и по-човечен.