25.04.2014
В-к Капитал Кариери:
Алумни с кауза. Възпитаници на Стопанския факултет на СУ помагат на ученици да подобрят дигиталните си умения и кариерните си възможности
Люба Йорданова, Дарина Черкезова
25 Апр 2014, 13:00
Автор: Михаил Вълканов
Алумни клубът работи с младежи от населени места с висока безработица. Проектът дава на учениците и техните учители достъп до нови технологии и модерни програми, които рядко стигат до учебни часове
“Във Видин специалист, завършил информационни технологии, се изхранва с търговия. Как да обясните на учениците, че ИТ е високо перспективна област, като единственият програмист в града продава прах за пране?”, пита преподавателят от Стопанския факултет на Софийския университет Николай Нетов.
И иска да намери отговора – вече година той и колегите му от FEBA Alumni (сдружението на възпитаниците на Стопанския факултет към СУ “Св. Климент Охридски”) се опитват да разширят хоризонта на ученици от изостанали икономически райони на страната, да им покажат, че светът не свършва с абитуриентския бал, да ги накарат да вярват, че ще успеят.
Фокусирали са се върху дигитални компетенции и кариерно ориентиране – теми, които почти напълно отсъстват от българските училища, но са изключително важни за живота след 12 клас. Голяма част от учениците излизат от училище без основни умения, които да ги направят гъвкави на пазара на труда, и без идея за връзката между образованието и професионалния им път след това. Резултатът често са объркани млади хора, попаднали в някоя специалност само заради желанието на родителите си или пък влиянието на средата.
Още по-тревожни са данните за младежката безработица – според Eurostat младежите до 25-годишна възраст в България, които не работят и не учат, са 30% през януари 2014 г. Несъответсвието между търсенето и предлагането на пазара на труда освен това е огромно – докато младежите масово учат икономика и администрация и управление, през следващите години близо 700 хиляди работни места ще останат незаети в ИТ индустрията, защото търсещите работа нямат нужната квалификация. Изследвания на пазара пък показват, че през следващите пет години 90% от свободните работни позиции в Европа ще изискват някаква степен на компютърна грамотност или т.нар. дигитални умения.
Запълване на дупките
Едната част от инициативата на FEBA Alumni с ученици е подобряване на уменията им по информационни и комуникационни технологии. Помагат им “Майкрософт”, които през 2013 г. кофинансират проекта “Кариера в ИТ” с грант от близо 50 хил. долара. Преди месец компанията отпусна същата сума и за 2014 г. алумни клубът избира да работи с училища от градове с висока безработица от Северозападна и Североизточна България с цел да намали разликата в уменията и възможностите на младежите от различните региони.
Миналата година по проекта бяха организирани информационни срещи с над 13 хил. ученика от 40 училища, а за тази целта е те да достигнат 20 хиляди. Наблюденията на алумни клуба пък са, че ако най-добре представящите се ученици участват в алтернативни образователни програми, те ще повлияят на други 15% от учениците в техните общности също да се включат.
Клубът организира допълнително обучение по ИКТ на три нива – базисни умения, бизнес профил и техническо ниво (най-голям е интересът към програмиране в интернет и бази данни). Фокусът е върху практическото приложение на знанията като приложения за мобилни устройства, електронна търговия и разработка на ИКТ услуги.
“В практиката никой не програмира просто така на HTML5, а се създават апликации”, дава пример Николай Нетов. Обучението е за 9 и 12 клас по програми на “Майкрософт”, случва се дистанционно и в училище като допълнителни часове, а накрая завършва с изпит за сертификат, като миналата година такъв са получили 130 ученици. Учителите по ИКТ от училищата партньори също минават обучение по програмата и имат възможност да получат документ за завършен курс. Миналата година са били сертифицирани 24 учители, в момента се обучават още 40.
Алумни клубът избира училищата според резултатите от матурите и олимпиади, както и по данни от регионалните инспекторати. Най-важното условие обаче е да предлагат добро обучение по чужд език, защото според Николай Нетов основен проблем в голяма част от българските училища е неумението да се учи на език, различен от българския. Нетов си спомня, че първата реакция на инспекторатите и директорите е била съпротива, но след това те виждат, че “не сме поредните, които искат да се упражняват върху тях”. Информацията се предава от уста на уста и броят на училищата партньори бързо се увеличава.
Автор: Михаил Вълканов
От голяма полза за училищата е, че проектът дава на учениците и техните учители достъп до нови технологии и модерни програми, които рядко стигат до учебни часове. Липсата на съвременна технологична база също продължава да е проблем. “Докато модернизираме един кабинет, техниката вече е напреднала”, коментира Анелия Невска, директор на природо-математическата гимназия “Св. Климент Охридски” в Силистра, която работи по проекта, и допълва: “Ако има държавна политика в тази посока, би било добре.”
“Най-сериозното предизвикателство пред обучението по ИКТ е свързано с изключителната динамика на софтуерната индустрия”, смятат и от “Майкрософт”. Според компанията образователната система засега не успява да отговори на тази динамика и има риск в училище да се подготвят кадри, чиито знания са остарели и неприложими, когато младежите влязат на пазара на труда. Друг проблем според “Майкрософт” е, че в българската образователна система все още няма практика на сертифициране на придобитите ИТ умения.
“Рядко ни се дава шанс да се обучаваме и сертифицираме безплатно.” Така Галина Дамянова, учител по ИКТ в СОУ “Иван Вазов” в Мездра, обяснява защо се е включила в проекта. Тя отделя време за допълнителните курсове вечер и след часовете, но смята, че си заслужава, защото “трябва да се върви напред”. “Всички писма от учителите ги получавам между 11 и 1 през нощта”, потвърждава и Николай Нетов. Дори и да преподават само в една смяна, учителите често са затрупани с (ненужна) училищна бюрокрация и времето им да работят над квалификацията си е силно ограничено.
Ефектите от проекта се виждат още след първата година. “Той мотивира учениците, стимулира ги и им дава самочувствие”, наблюдава Анелия Невска. Миналата година от общо 17 ученици от нейната гимназия, които се явяват на изпита за сертификат, 13 успяват да го вземат. А един от обучените по проекта преподаватели продължава да работи в тази посока, като инициира занимания по предприемачество в ИТ.
За Галина Дамянова най-големият плюс е, че учениците придобиват знания, които са им полезни за работа след това и че успяват да създадат неща, чието приложение виждат на практика. Помощник-директорът в Старопрестолната гимназия по икономика във Велико Търново пък споделя, че работата по проекта е помогнала на училището да повиши конкурентоспособността и възможностите за професионална реализация на учениците си.
Защото изборът на професия е важен
Докато контактуват с младежите, участниците в проекта осъзнават, че на учениците от малките населени места им липсва не само достъп до съвременно и реално приложимо ИТ образование в училище, но и повече информация и подкрепа в избора им на професионален път, след като завършат средното си образование. Затова решават да разширят инициативата си с професионално и кариерно ориентиране за ученици.
В програмата се включват преподаватели от Стопанския факултет на СУ и активни членове на алумни клуба – най-често предприемачи или управляващи директори на големи български фирми или офиси на международни компании, които се опитват да доближат учениците до реалната бизнес среда и нейните изисквания. (Професионалното и кариерното ориентиране не е нова кауза за алумни клуба. Завършилите Стопанския факултет организират специален курс на тема кариерно ориентиране за студенти от 3 и 4 курс, както и срещи с професионалисти и ментори от различни области.)
Нетов казва, че по негови наблюдения голяма част от учениците, на които им предстои да завършат училище, не са наясно или не са много убедени с какво искат да се занимават впоследствие. Тези, които вече са направили избор, често са взели това свое решение по съвет на родителите си или просто вдъхновени от пример, когото познават. Но реално всички деца са изправени пред риска да следват чужди амбиции и мечти.
За тези от по-малките населени места има и друго, по-голямо предизвикателство – често средата, в която растат, ограничава достъпа им до информация и вдъхновяващи примери, а оттам и развитието им. “В Лом например единственият бизнес е на ферибота. Няма как да пожелаеш да се занимаваш с нещо, което не виждаш, няма кой да ти го разкаже или покаже”, обяснява Нетов. Учениците имат и друг проблем – може и да са стигнали до някаква мечта за професия, но често не знаят или няма от къде и от кого да разберат какво трябва да учат, за да се занимават впоследствие с нея. “Нашата цел е и децата от по-малките населени места да намерят своето призвание и да направят информиран и разумен избор на професия”, обобщава Нетов.
Плановете на алумни клуба са до месец да подготвят тестове за оценка на личностните качества и потенциал на младежите, които ще бъдат публикувани на специално създаден за целта сайт. Към септември трябва да е готово и помагалото за кариерно ориентиране, което да се използва и от учениците, и от учителите им. А през октомври и ноември вече започват и срещите на място с тях. Младите хора ще могат да се запознаят със студент и алумни от Стопанския факултет на СУ, за да разберат техния професионален път и начин на мислене.
Целта на тези срещи е да информират младежите за различните възможности, които имат пред себе си и за начините да ги използват от “първа ръка” и най-вече да ги мотивират да се развиват. Те ще са отворени за всички ученици, а за тези, на които им предстои да завършат училище, ще бъде предоставена и възможност за лична среща с кариерен консултант, за да могат да обсъдят професионално и в детайли конкретните си въпроси.
Източник: в-к Капитал Кариери